препикали

Речник на българския език

1. препикали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

препикали е производна форма на препикая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. препикали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

препикали е производна форма на препикая (мин. деят. св. прич. мн. ч.).