препикаела

Речник на българския език

1. препикаела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

препикаела е производна форма на препикая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. препикаела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

препикаела е производна форма на препикая (мин. деят. несв. прич. ж. р.).