препикавало

Речник на българския език

1. препикавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препикавало е производна форма на препикавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. препикавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препикавало е производна форма на препикавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. препикавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

препикавало е производна форма на препикавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. препикавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

препикавало е производна форма на препикавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).