препикавал

Речник на българския език

1. препикавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препикавал е производна форма на препикавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. препикавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препикавал е производна форма на препикавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. препикавал — мин. деят. св. прич. м. р.

препикавал е производна форма на препикавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. препикавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

препикавал е производна форма на препикавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).