препика

Речник на българския език

1. препика — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

препика е производна форма на препикая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. препика — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

препика е производна форма на препикая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).