препиели

Речник на българския език

1. препиели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

препиели е производна форма на препия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. препиели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

препиели е производна форма на препия (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).