препивал

Речник на българския език

1. препивал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препивал е производна форма на препивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. препивал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

препивал е производна форма на препивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. препивал — мин. деят. св. прич. м. р.

препивал е производна форма на препивам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. препивал — мин. деят. несв. прич. м. р.

препивал е производна форма на препивам (мин. деят. несв. прич. м. р.).