преперяло

Речник на българския език

1. преперяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преперяло е производна форма на препера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преперяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преперяло е производна форма на препера (мин. деят. несв. прич. ср. р.).