препенело

Речник на българския език

1. препенело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

препенело е производна форма на препеня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. препенело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

препенело е производна форма на препеня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).