преоткрило

Речник на българския език

1. преоткрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преоткрило е производна форма на преоткрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преоткрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

преоткрило е производна форма на преоткрия (мин. деят. св. прич. ср. р.).