преосновяло

Речник на българския език

1. преосновяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преосновяло е производна форма на преоснова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преосновяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преосновяло е производна форма на преоснова (мин. деят. несв. прич. ср. р.).