преосигурило

Речник на българския език

1. преосигурило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преосигурило е производна форма на преосигуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преосигурило — мин. деят. св. прич. ср. р.

преосигурило е производна форма на преосигуря (мин. деят. св. прич. ср. р.).