преосигурил

Речник на българския език

1. преосигурил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преосигурил е производна форма на преосигуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преосигурил — мин. деят. св. прич. м. р.

преосигурил е производна форма на преосигуря (мин. деят. св. прич. м. р.).