преосвидетелствало

Речник на българския език

1. преосвидетелствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преосвидетелствало е производна форма на преосвидетелствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преосвидетелствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преосвидетелствало е производна форма на преосвидетелствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. преосвидетелствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

преосвидетелствало е производна форма на преосвидетелствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. преосвидетелствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преосвидетелствало е производна форма на преосвидетелствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).