преосвидетелствал

Речник на българския език

1. преосвидетелствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преосвидетелствал е производна форма на преосвидетелствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преосвидетелствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преосвидетелствал е производна форма на преосвидетелствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. преосвидетелствал — мин. деят. св. прич. м. р.

преосвидетелствал е производна форма на преосвидетелствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. преосвидетелствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

преосвидетелствал е производна форма на преосвидетелствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).