преобу

Речник на българския език

1. преобу — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

преобу е производна форма на преобуя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. преобу — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

преобу е производна форма на преобуя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).