преоблякъл

Речник на българския език

1. преоблякъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преоблякъл е производна форма на преоблека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преоблякъл — мин. деят. св. прич. м. р.

преоблякъл е производна форма на преоблека (мин. деят. св. прич. м. р.).