преобличало

Речник на българския език

1. преобличало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преобличало е производна форма на преобличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преобличало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преобличало е производна форма на преобличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. преобличало — мин. деят. св. прич. ср. р.

преобличало е производна форма на преобличам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. преобличало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преобличало е производна форма на преобличам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).