преоблепяло

Речник на българския език

1. преоблепяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

преоблепяло е производна форма на преоблепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. преоблепяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

преоблепяло е производна форма на преоблепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).