пренасрочило

Речник на българския език

1. пренасрочило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пренасрочило е производна форма на пренасроча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пренасрочило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пренасрочило е производна форма на пренасроча (мин. деят. св. прич. ср. р.).