пренасочвал

Речник на българския език

1. пренасочвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пренасочвал е производна форма на пренасочвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пренасочвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пренасочвал е производна форма на пренасочвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пренасочвал — мин. деят. св. прич. м. р.

пренасочвал е производна форма на пренасочвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пренасочвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пренасочвал е производна форма на пренасочвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).