пренареждало

Речник на българския език

1. пренареждало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пренареждало е производна форма на пренареждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пренареждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пренареждало е производна форма на пренареждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пренареждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пренареждало е производна форма на пренареждам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пренареждало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пренареждало е производна форма на пренареждам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).