пренаредяло

Речник на българския език

1. пренаредяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пренаредяло е производна форма на пренаредя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пренаредяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пренаредяло е производна форма на пренаредя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).