пренамота

Речник на българския език

1. пренамота — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пренамота е производна форма на пренамотая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пренамота — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пренамота е производна форма на пренамотая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).