пренаемахте

Речник на българския език

1. пренаемахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

пренаемахте е производна форма на пренаемам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пренаемахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

пренаемахте е производна форма на пренаемам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).