пренаело

Речник на българския език

1. пренаело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пренаело е производна форма на пренаема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пренаело — мин. деят. св. прич. ср. р.

пренаело е производна форма на пренаема (мин. деят. св. прич. ср. р.).