пренадуло

Речник на българския език

1. пренадуло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пренадуло е производна форма на пренадуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пренадуло — мин. деят. св. прич. ср. р.

пренадуло е производна форма на пренадуя (мин. деят. св. прич. ср. р.).