пренадули

Речник на българския език

1. пренадули — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пренадули е производна форма на пренадуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пренадули — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пренадули е производна форма на пренадуя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).