пренадула

Речник на българския език

1. пренадула — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пренадула е производна форма на пренадуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пренадула — мин. деят. св. прич. ж. р.

пренадула е производна форма на пренадуя (мин. деят. св. прич. ж. р.).