пренадул

Речник на българския език

1. пренадул — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пренадул е производна форма на пренадуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пренадул — мин. деят. св. прич. м. р.

пренадул е производна форма на пренадуя (мин. деят. св. прич. м. р.).