пренадуело

Речник на българския език

1. пренадуело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пренадуело е производна форма на пренадуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пренадуело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пренадуело е производна форма на пренадуя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).