пренавил съм

Речник на българския език

1. пренавил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пренавил съм е производна форма на пренавия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. пренавил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пренавил съм е производна форма на пренавия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).