пренавиело

Речник на българския език

1. пренавиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пренавиело е производна форма на пренавия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пренавиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пренавиело е производна форма на пренавия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).