пренабил съм

Речник на българския език

1. пренабил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пренабил съм е производна форма на пренабия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. пренабил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пренабил съм е производна форма на пренабия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).