пренабил си

Речник на българския език

1. пренабил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пренабил си е производна форма на пренабия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. пренабил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пренабил си е производна форма на пренабия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).