пренабило

Речник на българския език

1. пренабило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пренабило е производна форма на пренабия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пренабило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пренабило е производна форма на пренабия (мин. деят. св. прич. ср. р.).