пренабили

Речник на българския език

1. пренабили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пренабили е производна форма на пренабия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пренабили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пренабили е производна форма на пренабия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).