пренабила

Речник на българския език

1. пренабила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пренабила е производна форма на пренабия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пренабила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пренабила е производна форма на пренабия (мин. деят. св. прич. ж. р.).