пренабиело

Речник на българския език

1. пренабиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пренабиело е производна форма на пренабия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пренабиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пренабиело е производна форма на пренабия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).