пренабиели

Речник на българския език

1. пренабиели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пренабиели е производна форма на пренабия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пренабиели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пренабиели е производна форма на пренабия (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).