пренабиел

Речник на българския език

1. пренабиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пренабиел е производна форма на пренабия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пренабиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пренабиел е производна форма на пренабия (мин. деят. несв. прич. м. р.).