премитал

Речник на българския език

1. премитал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

премитал е производна форма на премитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. премитал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

премитал е производна форма на премитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. премитал — мин. деят. св. прич. м. р.

премитал е производна форма на премитам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. премитал — мин. деят. несв. прич. м. р.

премитал е производна форма на премитам (мин. деят. несв. прич. м. р.).