преметнел

Речник на българския език

1. преметнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

преметнел е производна форма на преметна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. преметнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

преметнел е производна форма на преметна (мин. деят. несв. прич. м. р.).