пременяло е

Речник на българския език

1. пременяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пременяло е е производна форма на пременям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пременяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пременяло е е производна форма на пременям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пременяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пременяло е е производна форма на пременям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. пременяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пременяло е е производна форма на пременя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).