пременил е

Речник на българския език

1. пременил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пременил е е производна форма на пременя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пременил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пременил е е производна форма на пременя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).