пременило е

Речник на българския език

1. пременило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пременило е е производна форма на пременя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пременило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пременило е е производна форма на пременя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).