пременила

Речник на българския език

1. пременила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пременила е производна форма на пременя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пременила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пременила е производна форма на пременя (мин. деят. св. прич. ж. р.).