пременил

Речник на българския език

1. пременил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пременил е производна форма на пременя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пременил — мин. деят. св. прич. м. р.

пременил е производна форма на пременя (мин. деят. св. прич. м. р.).