премели

Речник на българския език

1. премели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

премели е производна форма на премета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. премели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

премели е производна форма на премета (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. премели — сег. вр., 3 л., ед. ч.

премели е производна форма на премеля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. премели — повелително наклонение, ед. ч.

премели е производна форма на премеля (повелително наклонение, ед. ч.).