прелюбодействувал е

Речник на българския език

1. прелюбодействувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прелюбодействувал е е производна форма на прелюбодействувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прелюбодействувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прелюбодействувал е е производна форма на прелюбодействувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прелюбодействувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прелюбодействувал е е производна форма на прелюбодействувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).